когато е мъничко весел.
Когато не може света да побира
и свършва брутално обесен.
Поетът умира тогава, когато
загубил е бряг и окови.
Когато завършва последното лято
и всичко е само стопове.
Поетът умира достойно обесен
на жица от чувства и рими.
"Животът е песен, животът е песен!" -
дори през последните зими.
Поетът умира жестоко защото
нелеко е чуждото бреме,
когато животът върти колелото
и сламя го пак на колене.
Човекът е злобен, човекът не вижда
и мисли за простички думи.
Поетът е този, който придвижва
света с най-големите гуми.
Поетът на онзи червенкав октомври,
онази война във душата...
Творецът, за който ти не говориш
удавил се днес във реката.
И после защо ли умирал поета,
затворен във клетка от мисли...
Поетът умира, защото достойно е
само когато си истински.
01.10.13