Урок по самота

Измислят си страдания,

кодирани в куплети,

ти знаеш ли в тълпата,

че бродят и поети?

Под малки, крехки рими

прикриват си лицата –

пронизани сърцата

сред погледите мними.

Записват ги със моливи,

от страх да не успеят,

не спират, не живеят

от толкоз много бродене.

Графита балерински

пристъпя с черни стъпки,

душите им са в кръпки,

сърцата им, момински

се крият в полумрака...

И чакат.

Любов се пише с мъки,

но чак когато свърши

и волята избърше

сълзите с препоръки.

За повече внимание

и повече невяра

във думите, във чара

на нечие създание,

откраднало сърцето,

напълнено със рими –

тъй крехко и ранимо,

направило поета.

Когото ти не виждаш

как броди из тълпата,

през живите задвижван 

урок за самотата.

Декември.

"Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. Понякога розе. Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци. Изненади. Срещи. Топло мляко с канела. Писма, картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците,в очите. Светлини. Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. Всяка неказана дума и закъснял жест. Онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме. Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни. Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре. Носталгия по детството. по това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме. Декември е всичко в едно. Най-студения и най-топлия месец. Най-пълния с хора и най-самотния. Едновременно край и ново начало. Прошка. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога пак стана Декември. Никога няма да разбереш." - Unknown