Wednesday, August 28, 2013

*

Wednesday, August 28, 2013

Мислех си
"има нещо наистина привлекателно в това
как върха на Вселената ме докосва, когато се събудиш до мен
и всяка една звезда се пръсва на милион такива;
как понякога искам да умра с теб
и това би бил най-хубавия начин за умиране;
как кокалчетата на пръстите ни пукат заедно от дългото ръко-стискане
и харесваме едни и същи песни(защото това е перфектно);
очите ти са толкова красиви(мамка му),
когато са мокри и кървясало червени от морската вода,
когато са присвити и сънени сутрин;
и как спиш свит на кълбо, в което затваряш целия ми свят за една нощ;
колко прекрасно е да ядем лимонов сладкиш
за закуска, обяд и вечеря,
защото го направихме сами предишната вечер;
и как рошиш косата ми и ме измъкваш винаги, когато пропастта се отваря под краката ми;
караш 10 км след полунощ и ме чакаш, заради някое тъжно човече;
прибираш ме под крилата си и ме прегръщаш насън;
как бих избрала теб пред всеки,
защото в съня си бълнуваш как ме обичаш най-много от всички, които обичаш,
а аз стоя на този пиадестал и съм сигурна, че никога няма да си купя куп котки, сред които да умра "щастлива";
защото с теб ще живеем вечно."


...но не исках да протакам и ти казах само "Благодаря ти, че те има"

Monday, August 26, 2013

*

Monday, August 26, 2013

"Любов е когато казваш на някого нещо лошо за себе си и ти се уплашиш, че той няма да те обича повече. Но след това се изненадваш, защото не само, че той все още те обича, но те обича повече."

- Матю, 7 год.

Friday, August 23, 2013

The letter.

Friday, August 23, 2013

Мило момче, 

не знам как точно да напиша това, но знам, че ще го напиша аз, не някой друг, за теб, не за някой друг. (Думите няма да стигнат) Към писмото ти подарявам и тази картичка. Купих я преди много, много години, защото я видях в един магазин и се влюбих в нея... Намерих я наскоро забравена в един шкаф и ме заляха спомени от онзи ден, бях я забравила. Влюбих се в нея от пръв поглед, защото гласи "Ти не си най-важното... Ти си всичко". Според мен това е най-истинското нещо, което някой може да каже на някого. Не "обичам те", то е повече. В онзи ден, бях глупаво дете, признавам, но я видях и си помислих "Ще я взема сега и някой ден ще я дам на човека, който обичам и ме обича. Някой, който я заслужава." Затова сега я давам на теб. Няма нужда в нея да пише нищо друго освен имената ни. Помни я, тя е всичко, което съм аз. Дори да ме забравиш, помни, че ти дадох себе си един ден. Аз няма да те забравя... Банално, но истина. Такова е съзнанието ми. Никога не забравям хората, които са оставили някаква огромна следа в живота ми. А ти го направи... С обичта си остави милион такива следи по мен, по цялата ми душа. Никога не си вярвай, че не те обичам. Ти никога не ме изостави, дори и аз да го правех. Винаги ме имаше в сърцето си, дори и да те отбягвах. Съжалявам, че се държах грубо, съжалявам, че те ревнувам или те дразня дори и сега. Това се дължи само на едно. Никога не те съдя, дори да изглежда така. Веднъж ти казах "Обичам те не въпреки, а заради всичко." - всичко, което си ти. Благодаря ти за всеки ден, за всяка грижа, за това, че ме обичаш. Само аз знам как, защото и аз чувствам същото. За подкрепата, благодаря. За това, че плачем заедно и се смеем заедно. За това, че плачеш за мен. За това, че се смееш на шегите ми. За "обич моя" и "любима". Не си тръгвай никога, никога. Не искам да те спирам от нищо... Мило момче, искам винаги да следваш мечтите си и да правиш всичко заради себе си, не заради мен или някой друг. Само заради себе си. Не искам да взимаш решения заради мен, искам да ги взимаш сам - добри или лоши. Не ми обръщай внимание, че плача, цупя се или се мръщя. Не ти се сърдя. Аз съм много емоционална и се случва да откачам. Не е заради теб, не искам да го зачиташ и да правиш избори, базирани на това. Прави избори, базирани на сърцето си. Следвай мечтите си винаги, каквито и да са те, заради себе си. Ти си най-прекрасния. Красив си, защото аз те виждам така и това е достатъчно. Смел си и само с теб се чувствам сигурна. В ръцете ти е най-хубавото място на света. Благодаря всеки ден, че те срещнах(наистина). Питаш се какво е това чудо, което се случи, че се влюбих в теб... Няма чудо, просто те опознах и разбрах какъв си и колко си приличаме. Благодаря ти, че ме защитаваш, само думите ти ме успокояват. Никога не губи вяра в себе си за каквото и да е. Ако го направиш, прочети това писмо. Ти си машина, ще успееш. Аз ти казвам, а ти ми вярваш. Обещай ми винаги да следваш мечтите си и своите избори, не заради мен, а заради себе си, дори те да са грешни според другите. Благодаря ти за приключенията. Благодаря ти, че си ми приятел, брат, баща, любим. Ти си ми всичко.

xxxxxxxx

Sunday, August 4, 2013

me&you

Sunday, August 4, 2013

"Защото си ме виждал гола, без грим, разярена, разплакана и пак си ме обичал. Защото съм те разхождала по ръба на лудостта. Защото се откроявам сред всички преди и след. Голямата ни любов е такава, защото поне веднъж те е наранявала дълбоко. Защото дори и в ръждата й има блясък. Защото понякога е невъзможна. Защото с нея не можеш вечно да живееш, но е жива в теб и до днес..." 

Unknown
 
*Vita me constituit poeta © 2014