There's nothing like us.

Знаеш ли какво е, всеки път, всяка минута, сърцето да бие с 101 мили в час, да тупти, да блъска, да трепери в обвивката си и да се саморазрушава отвътре, тресящо се, като на престъпник преди да натисне спусъка, като на убиец, като на майка преди заветния напън, като на онзи с револвера, преди да отвори банката, трепери и не може да спре да се блъска, като едно безкрайно изречение, само защото не знае какво е било то преди да бъдеш ти в него, само защото не знае какво го чака, какво следва, какъв избор да направи, защото този избор все ще е лош, заради ситуациите в които се е озовало, които доведоха до този избор, знаеш ли какво е, да бие като камбана, да не те оставя на мира ден и нощ, когато положиш глава на възглавницата и не можеш да затвориш очи, когато поднасяш вилицата към устата си и не можеш да преглътнеш хапката, когато трепериш и сълзите се стичат топли от очите ти, под душа, където никой не ги вижда докато плачеш в ежедневието, когато не можеш да преглътнеш буцата в трахеята си, в гърлото си, защото тази буца е сърцето ти, когато не знаеш какво следва и само се молиш на някой несъществуващ Бог да запази твоя ангел пазител, защото този ангел пазител е само твой и не искаш никой да ти го отнема, когато сърцето не знае, дали ще се смеете нощем, дали ще гледате филми заедно в петък вечер, заспивайки прегърнати на скъсания диван, когато сърцето си мисли, че би прекарало живота си на улицата, само за да го прекара с теб, защото то не знае вече дали ще танцувате отново под звуците на музиката, когато нищо не е наред в скапания свят, защото то не знае дали отново "нищо няма да бъде наред" с теб или ще си остане само, не знае дали ще го измъкваш развълнувано късно вечер, за да гледате звездите от последния етаж, не знае дали ще се смеете, ще го носиш и то ще се катери по теб, не знае дали ще заспивате вечер с целувка и ще се будите сутрин, дали ще се карате още, разярено, страстно, ожесточено и омразно, само за да се сдобрите после, затова сърцето не знае, дали ще продължи да има най-добрия си приятел, затова сърцето не спира да бие, защото го е страх, че ако натисне спусъка ти никога няма да бъдеш от другата му страна.

"САМОИЗГАРЯНЕ"

Валери Петров

Ян Палах не е между живите вече,

Ян Палах е нейде далече, далече,

Високо там нейде във въздуха син,

над Прага трептящ като дъх на бензин,

Един миг, едно тяло с пламтящи коси -

преди миг само бил и вече не си ...

Ян Палах го няма, а у нас нито звук,

Ян Палах го няма, а ней сме си тук,

и бензинът е нашият и го помниме ние

как във лъскава струя от сондата бие

и как с него по бузите се мажат със смях

Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах !

Филми, книги, идеи, къде сте в живота ?

Нима сте измислици на два Дон Кихота

и нищо, и нищо от Вас не остава,

освен това облаче дим над Вълтава

и тоз вик "Свобода !" едва чут, едва чут

в януарския въздух, синьо - розов от студ ?

Ян Палах го няма и така ни се пада -

сега всеки си има своя вътрешна клада,

на която страхлив, разтреперан и ням,

се самоизгаря от мъка и срам...

only when I dance with you

Когато нищо не е наред и целият ми свят е вече рухнал, изгасям светлините и танцуваме.

Само когато танцуваме всичко на света се оправя и всички проблеми изчезват...

 Придобива смисъл. Само когато танцуваме...

*

"Ти си много хубава жена, красива си"

"Защо?"

"Защото изглеждаш мъничка като дете, но всъщност си голяма"

Писмо за края на света

1 част

Скъпи , който ме обича...

Ако света свършваше днес бих искала да ти кажа, че ти благодаря. Благодаря ти, за това, което си. Благодаря ти, че ми подаряваш цветя, когато не дойдеш на наша среща, защото ти е изникнала работа. Благодаря ти, че ми подаряваш цветя, когато имам повод. Благодаря ти за Снежинка(плюшеното мече). Благодаря ти, че ми отваряш вратата всеки път, когато трябва да вляза или изляза. Благодаря ти, че не ме гледаш, защото когато го направиш се влюбваш в мен още повече. Благодаря ти, че ме виждаш, когато другите просто ме гледат. Благодаря ти, че ме изслушваш. Благодаря ти, че се смеем, когато се „караме”. Благодаря ти, че ме изслуша, когато домашния ми любимец си отиде. Благодаря ти, че попиваш сълзите ми виртуално. Благодаря ти, че ме питаш дали съм добре, всеки път когато кажа „ах” или „ох”, или „оу”. Благодаря ти, че кара 9 км в полунощ и дойде под терасата ми, когато бях тъжна, само за да поговорим. Благодаря ти, че ми вярваш.  

*

"Не знам какво искам!" - тя се тръшна на земята и заплака безнадеждно, а капачките на коленете й издрънчаха в твърдия под. - "Не знам какво искам, а всички искат да зная!"