*

Мисълта да те напусна ме ужасява.

...Но мисълта да те обичам още 

ме ужасява още повече.

"Есен"

Следи от дъжд, без звук, без есен.

Мъгливи стонове във пустош бяла

провират се през пътя тесен,

отекват в мен, изтръпвам цяла.

Вървя и съчинявам песен,

но по средата думите забравям...

Нима ми липсва тази есен,

която толкоз бързах да оставя?

Нима ми липсват ветровете

и птиците, отлитащи на Юг?

Килимите с листа до коленете

и тихия им, шепнещ звук?

Нима ми липсват тези нейни

жълтеещи, повехнали листа?

Които скучно и праволинейно

се стелеха по пустата земя...

Но аз така презирах я тогава,

задето ценното отнема!

Земята трябва гола да остава,

а тя дървесните одежди взема...

Или пък просто липсваше тъгата,

усещането, че си сам.

Изпълнена/препълнена със меланхолия зората,

залязваща, потъваща от срам.

А може би ми липсва чувството,

най-простичкият, кратък, лесен

отговор тъеше се в изкуството,

в картините на тази есен...

16.02.11 г.

*

Сега ще ти разкажа за моята най-хубава Коледа.

Моята най-хубава Коледа бе времето преди Коледа,

преди две или три години.

И си я спомням така - бяхме в училище, шмекеруващи и молещи всички учителки да ни освободят от часовете си (и успяхме).

Навън се трупаше пухкав сняг и заскрежаваше ъглите на прозорците

Парното стопляше до колкото може, защото там рядко го пускаха и в най-мразовитите дни.

Бяхме с пуловери и дебели жилетки, а понякога и с нелепата коледна шапка, която бях донесла и раздавах на всички.

Двете с Т. си бяхме най-близки приятелки.

Библиотекарката правеше табло със снимки по училищен проект, а ние пре-щастливи напускахме часовете, за да стоим в библиотеката и да чертаем с нея.

Ядяхме ядки, не помня дали не бяха бирени фъстъци, кашу или нещо друго. Бяха малко, но ни стигнаха, защото бяха общи и поделени.

Библиотеката, макар да беше на почти приземно ниво и да не беше виждала слънце цял ден, носеше в себе си онзи уют и топлина на усмивки и споделено приятелство.

Пуснах плейлиста с коледни песни, които пяхме и танцувахме цяла вечер. "All I want for Christmas", "Last Christmas", "Driving home for Christmas", "It's beginning to look alot like christmas", "Shake Up Christmas", "Santa Baby" и онази, най-любимата - "Let it snow"...

Стояхме до късна нощ и лепяхме снимки. Разменяхме коледни шапки и пеехме с цяло гърло през смях нашите си коледни песни. Навън бе тъмно и студено, а снега вече беше натрупал. Но вътре... вътре беше една изцяло различна вселена.

След края на училищния ден С. дойде при нас и ни почака, за да си тръгнем заедно. Смеех се, защото бях щастлива и снимах обувките ни с камерата на телефона си... Сигурно и С. се е смеел, не си спомням. Беше му хубаво обаче, а на него рядко му е хубаво. Сигурно се е усмихнал, защото всички други се смееха на онова неясно и кратко видео в телефона ми от онази нощ. Липсва ми.

Това май беше най-хубавата Коледа преди Коледа, която съм имала...