"САМОИЗГАРЯНЕ"

Валери Петров

Ян Палах не е между живите вече,

Ян Палах е нейде далече, далече,

Високо там нейде във въздуха син,

над Прага трептящ като дъх на бензин,

Един миг, едно тяло с пламтящи коси -

преди миг само бил и вече не си ...

Ян Палах го няма, а у нас нито звук,

Ян Палах го няма, а ней сме си тук,

и бензинът е нашият и го помниме ние

как във лъскава струя от сондата бие

и как с него по бузите се мажат със смях

Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах !

Филми, книги, идеи, къде сте в живота ?

Нима сте измислици на два Дон Кихота

и нищо, и нищо от Вас не остава,

освен това облаче дим над Вълтава

и тоз вик "Свобода !" едва чут, едва чут

в януарския въздух, синьо - розов от студ ?

Ян Палах го няма и така ни се пада -

сега всеки си има своя вътрешна клада,

на която страхлив, разтреперан и ням,

се самоизгаря от мъка и срам...