Monday, May 27, 2013

01.04 h

Monday, May 27, 2013
"Часът е 1.04, а аз стоя тук и гледам снимките ти... Знам, че ще го видиш чак утре, но искам да ти кажа в този момент, че стоя будна и чакам да дойде утре, искам да дойде час по-скоро, чак е плашещо и обсебващо колко ми липсваш. Не знам, не съм такава... Съжалявам, че стана така, сякаш си ме разрушил и изградил отново... И съм станала много уязвима. Сигурно досаждам. И сигурно те ужасявам (вече). Не знам как стана така... Но стана и се усилва с всеки ден. Гледам филм за една млада жена, която е болна от рак и й остават 2 месеца, пише на тетрадка какво да направи преди да умре... И си мисля колко е кратък живота наистина и как още утре може да ни няма. И ми се прищя пак да ти кажа колко те обичам, ако ще и да ме има утре. Обичам те много наистина. Не мога да ти го покажа с глупави сърчица и емотиконки в чата, но ще опитвам да ти го показвам всеки ден. И утре в 12.50. И знам, че и ти ме обичаш. Много. Не бой се, всичко ще се нареди. Не съжалявай и не се чувствай виновен за нищо, аз не искам да го правиш. Обичам те, не въпреки, а заради всичко. Липсва ми да си говорим дълго и да си пием кафето на терасата... Но дори и да мълчим аз пак те обичам. Искам да ми вярваш, защото никога няма да го кажа ако не е истина. Нито да го повтарям толкова пъти. Обичам те, обичам те."

Thursday, May 23, 2013

Thursday, May 23, 2013
"Какво е чудото на мимолетното щастие? Не, думата щастие е доста неопределена. Винаги съм си представял щастието смътно - като меки пантофи, разхождане на малко бяло куче рано сутрин преди спокойна и скучна работа, внуци, които седят в скут, а ти, съпруга, на която подаряваш плик с пари за липосукция за петдесетия рожден ден. Възторженото вълнение, което те измъчва като физическа болка, защото не може да продължи вечно, не е щастие. То е наркотично опиянение, след което идва страшна абстиненция. Докато го изпитваш, сърцето ти се гърчи от удоволствие, когато свърши, сърцето ти спира, скрива се дълбоко в шкафа на гърдите и тихо хлипа."

- "Любовта на 35-годишната жена", Калин Терзийски

Tuesday, May 21, 2013

Липсата на някого може да те убие.

Tuesday, May 21, 2013
"Не мога вече да понасям да те няма, разбираш ли... ти го направи така, не знам защо, ама го направи и не се трае. Наистина не се трае, отвратително е. Мразя мястото, където си и не искам да живееш там. Плаче ми се като те няма, мразя да си там и искам да се махнеш... Съжалявам, ама това е. Знам че съм нахална, че е тъпо и мрънкотя, че се гевезя, ама е истина." - му се казва във вторник вечерта.

И край. Точка. Това е.

Thursday, May 9, 2013

"Love" virgin.

Thursday, May 9, 2013

Остават три дни. Само три дни. До най-голямото щастие. До най-чаканото събитие. До най-дългото пътуване.  До най-дивото приключение. До най-невероятното преживяване. До най-великата мечта... Осъществена. Днес за първи път ти казах, че те обичам. Не защото ти осъществи най-голямата мечта. И не защото заради теб се случва най-голямото щастие, най-чаканото събитие, най-дългото пътуване, най-дивото приключение, най-невероятното преживяване... Просто защото е наистина. Много наистина. Не знам защо, но така стана. И ти ми каза, че ме обичаш... Това го знаех. Но не знаех, че аз те обичам.

Saturday, May 4, 2013

Saturday, May 4, 2013


Не ми се чете поезия,
а ми се иска
да лежим
все така безутешно прегърнати
и да се смеем
на скапания объркан свят
през косата в лицето ми
да лежа на гърба ти
на гърдите ти
да ми шепнеш колко
много, много, много ме обичаш
като уравнение
без решение
като безкрайност
да целувам врата ти
и лицето
и устните
и ръцете ти
и да стоим сгушени
напук на скапания свят.

Липсваш ми.

ПС - Чак сега усетих какво е...
*Vita me constituit poeta © 2014