only for tonight

Нощта ми мирише на лавандула. Май че днес ми се искаше да е само моя, а не наша. Понякога ми се иска да не ме питат "Как сте?" и "Какво правите?" по телефона. Понякога ми се иска да питат само "Как си?" и може би "Какво правиш?". Липсва ми другия. Не знам кой, някой от всичките, тези по които страдах. Те бяха по-привлекателни. Ти си лесен и не носиш сериозни щети. Ти си добър и душевен. Не носиш страдание. Липсва ми да ме боли за някого. От теб не получавам сърцеразбивания, а само леко главоболие. Липсва ми да плача от изнемога и нещо несподелено. Ти си споделен. Да искам някого, с който не знам какво ще правя ако всъщност получа. С теб правим едни и същи любовни неща. Тъжно е, че не е тъжно. Никак. Изкарваш ме от кожата ми... Когато искам да съм си вътре и да я раздирам сама. 

Снощи сънувах, че не те обичам вече. Или изобщо не съм те обичала? На сутринта си помислих дали не е така наистина. Не, това е просто първия път, в който.... Имам нужда от почивка. От теб, от мен, от нас." - гледах го как спи, спокойно сгушен като малко дете на леглото пред мен, със съблечена блуза и ръка под лицето си. Чудех се какво всъщност искам, дали не направих грешка някъде... Изтрих написаното и се сгуших в леглото до него. Лека нощ... Може би утре.

23.06

 

не ми пука колко е незавършена прозата ми

живота ми е незавършен

с библиотекарката се скарахме

а аз я обичам, но и я мразя

супата е студена, а сладоледа се топи

каквото и да сторя не е достатъчно

сълзите са твърде много, дори и да ги прибирам отвътре

Джоди Фостър убива хора, макар че те я убиват

умът ми не побира затвора, в който се намирам

не вярвам в Господ, но му се моля да ме измъкне

боли отвътре, въпреки всичкото щастие

само и единствено ти си същия

все там, все още ме обичаш

и аз все още не знам защо.

ПС - искам да избягам... с теб. Моля те.

"Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина."

"Мъже" - Цвета Стоева

what's mine is yours

Много ясно, че откакто свят светува все за теб ще пиша... Е, поздравления. Ти си звездата. Твоя е короната и твой е венецът от тръни.
На нас ни говорят на "вие". "А вие кога сте свободни за кафе?", "Вие двамата ще дойдете ли пак утре?", "Много се радвам за вас"... Явно вече няма "теб" и "мен", няма обръщения, съкращения и някакви си галени имена. Има "нас" и точка. Даже за тези, които не знаят, че има "нас". Явно още ни е писано в техните очи. При мен обаче отдавна всичко е написано, подпечатано, заверено с клеймо и инициали. Твоите инициали. 

Твои са неистовите смехове в пороя. Твои са усмивките без грим рано сутрин. Твое е пълното разкритие, липсата на несигурността ми е твоя. Твои са огромните ми бесни сълзи, когато и ти плачеш. Твои са целувките на закуска. Твои са прегръдките на обяд. Твои са блестящите очи "от прозореца де, не защото си толкова влюбена в мен". Твои са дърпането на ушите, стискането за гръкляна, щипането, шамарите по лицето, дращенето с нокти, извиването на ръцете, насилственото гъделичкане и сръгване в ребрата. Всичкия мой"тормоз" е твой. Твои са караниците след 0 ч. И крясъците из града са твои. Твои са милванията на вечеря. Твой е целия ми ден. Твое е леглото, което е и мое. Твои са пържените яйца и горещото кафе в понеделник сутрин. Твои са размислите за бъдещето. Твои са разговорите за миналото.Твое е вплитането на ръцете. Твои са целувките по бузата. Твоя е пижамата ми под възглавницата ти... И четката за зъби. Твои са приказките до 3 посред нощ. Твое е пърхането на миглите ми по бузата ти. Твои са едновременните прозявки. Твои са мрънканията по всяко време на деня. Твои са дългите дири от устни по ръцете ми. Твои са моите извинения, когато са нужни. Твои са ескимоските целувки. Твое е ироничното "така ли" и повдигането на веждите. Твое сдобряването след караниците след 0 ч. Твои са пеперудите и всички други гадини в стомаха. Всичко е твое.

Усмихни се на камерата, стана известен.

Нечовешко беше да те видя така. Разплакан. Мислех че си силен и никога няма да плачеш пред мен. Знаех, че си плакал, но не го бях виждала. Беше страшно. И плашещо. И нереално да те видя толкова уязвим и крехък, като малко дете. Страх ме беше. Щом те видех, започвах да плача с теб, не можех да спра. Болеше, някак си. Сега разбрах... Само когато плачеш защото виждаш как някой друг го прави, значи обичаш този някой.

Любовта е адски трудно нещо.

...и няма наръчник за употреба.