Измислят си страдания,
кодирани в куплети,
ти знаеш ли в тълпата,
че бродят и поети?
Под малки, крехки рими
прикриват си лицата –
пронизани сърцата
сред погледите мними.
Записват ги със моливи,
от страх да не успеят,
не спират, не живеят
от толкоз много бродене.
Графита балерински
пристъпя с черни стъпки,
душите им са в кръпки,
сърцата им, момински
се крият в полумрака...
И чакат.
Любов се пише с мъки,
но чак когато свърши
и волята избърше
сълзите с препоръки.
За повече внимание
и повече невяра
във думите, във чара
на нечие създание,
откраднало сърцето,
напълнено със рими –
тъй крехко и ранимо,
направило поета.
Когото ти не виждаш
как броди из тълпата,
през живите задвижван
урок за самотата.
No comments:
Post a Comment