*

Мислех си

"има нещо наистина привлекателно в това

как върха на Вселената ме докосва, когато се събудиш до мен

и всяка една звезда се пръсва на милион такива;

как понякога искам да умра с теб

и това би бил най-хубавия начин за умиране;

как кокалчетата на пръстите ни пукат заедно от дългото ръко-стискане

и харесваме едни и същи песни(защото това е перфектно);

очите ти са толкова красиви(мамка му),

когато са мокри и кървясало червени от морската вода,

когато са присвити и сънени сутрин;

и как спиш свит на кълбо, в което затваряш целия ми свят за една нощ;

колко прекрасно е да ядем лимонов сладкиш

за закуска, обяд и вечеря,

защото го направихме сами предишната вечер;

и как рошиш косата ми и ме измъкваш винаги, когато пропастта се отваря под краката ми;

караш 10 км след полунощ и ме чакаш, заради някое тъжно човече;

прибираш ме под крилата си и ме прегръщаш насън;

как бих избрала теб пред всеки,

защото в съня си бълнуваш как ме обичаш най-много от всички, които обичаш,

а аз стоя на този пиадестал и съм сигурна, че никога няма да си купя куп котки, сред които да умра "щастлива";

защото с теб ще живеем вечно."

...но не исках да протакам и ти казах само "Благодаря ти, че те има"