Поет

Колко е тъжно да си поет,
така непознат и самотен!
На бял лист хартия, куплет след куплет,
записваш ти стиха си стотен.

Поетът, човек е със детска душа.
Нетърсен и нечакан от мнозина.
Поетът, човек неразбран от света -
човекът, когото подмина.

Той мрачен е, странник, бродещ в нощта,
намиращ утеха единствено в стиха.
Това е човекът, открил любовта -
незнайница крехка и тиха.

Поетът, човек изградил собствен свят
от думи безкрайни и рими
Човекът, спасил се от тоз кръговрат
на злоба и погледи мними.

А може би ти ще попиташ: „ Що за човек
е този творец неразбран, подминаван от всички?
Ще ти отвърна: „ Човекът на нашия век,
човекът, градящ световете си лични!”

Аз зная един ден ще разбереш
какви чувства са влагани в тези куплети…
Ще искаш със шепи от тях да „крадеш”,
от стиховете на тези поети .

„Колко е тъжно да си поет!”-
Разкривах душата си плаха
На бял лист хартия, куплет след куплет
пред гарата, чакаща влака…