Раздяла

Днес разделям се с вас, днес приемаме фактите, 

за да търсиме път и през тази мъгла… 

Днес поемаме дъх и прибираме лактите, 

дето мъчно подпират наще чела. 

Днес минавам през нощи, делници, дни 

и се моля тъгата ми силна и мъчеща, 

да си тръгне от мене, за малко дори, 

да поеме сама тя по своите пътища… 

Колко дълго бях тук, колко време споделяхме,

 как се борихме заедно със скръбта, със сълзите… 

Всеки къшей живот като свой определяхме,

 всеки наш кръговрат ни поглъщаше с дните. 

Ние бяхме деца, но и бяхме големи,

 ние имахме воля и нямахме страх… 

Боже, виж ни сега! Как сълзите солени, 

ще оставиме тук, пред най-стария праг. 

Аз не плача, недейте и вие другари! 

Не е толкова мъчна наш’та раздяла… 

Та нали всички спомени - млади и стари,

ще останат във мен, за да бъда пак цяла. 

Днес разделям се с вас, днес приемаме фактите, 

за да търсиме път и през тази мъгла. 

Днес поемаме дъх и прибираме лактите. 

И броиме пак бръчките по свойте лица…

29.10.10

.

"Вие не знаете какво е Любов. Просто виждате красиво лице, красиво тяло и си мислите: „Боже, влюбен съм!” Тази любов няма да трае дълго, защото след като дни наред си гледал това лице по 24 часа, ще се отегчиш. Едно и също тяло… вече си изследвал цялата топография… Сега няма какво да изследваш. Ако отново и отново изследваш една и съща география, ще се почувстваш като идиот. Какъв е смисълът? Тази любовна връзка, този брак по любов се проваля, вече се е провалил. Причината е, че не знаете как да чакате, за да се случи любовта. Трябва да усвоите медитативно състояние на чакане. Тогава любовта не е страст, не е желание. Тогава любовта не е сексуална. Тогава любовта е чувство на две сърца, които туптят в един ритъм. Не става въпрос за красиви лица или красиви тела. Става въпрос за нещо много дълбоко – за хармония. Ако любовта възникне от хармония, само тогава ще познаем успеха в живота, пълнотата, в която любовта става все по-дълбока, защото не зависи от нищо външно. Тя зависи от нещо вътрешно. Не зависи от носа и неговата дължина. Зависи от вътрешното чувство, че двете сърца бият в един и същ ритъм. Този ритъм може да се засилва, може да има нови дълбини, нови пространства. Сексът може да е част от тази любов, но тя не е сексуална. Сексът може да се появи, може да изчезне. Тази Любов е много по-голяма от секса. Така че дали човекът, когото обичаш, е млад или стар, няма значение."

 - ОШО

White foxes

Не знам дали аз те обичам колкото обичам обичта ти към мен.

Не знам защо точно е това чувство на еуфория, изпитано в обятията на един мъж, чувството, че умирам и се раждам в съвсем същата минута, оставайки в ръцете му.

Космос и хаос се срещат и се сливат в едно между пръстите на ръцете ни. Всичките девет планети потреперват и усещам как Земята се завърта около Слънцето и прави един цял кръговрат, когато притиснем облечените си тела плътно и всяка молекула кислород между тях изчезне. Моята малка ръка изчезва, потънала в огромната ти длан и преплита пръсти с твоите. Не са вплетени перфектно, не си пасват идеално, като две парчета на пъзел, като стъкълца на мозайка, разстоянието между костиците на пръстите ни не е точно, но може би това е знак и въпреки леката болка в бледите кокалчета ръцете ни са все така вплетени и ние все така я търпим, защото си заслужава. И като че ли нарочно стискаме длани с все сили, до изтръпване, а те и да искат не могат да се разделят, защото костите ни бавно се срастват една в друга. Сякаш калций пъпли по кожата и се влива от единия в другия и обратно, докато не стане едно цяло... Той завира лице в косата ми, а аз се усмихвам. Стискам ръката му с все сила, а костиците пукат с онзи прекрасен звук на пръскащи се небесни тела в Космоса. Той затваря очи и си представя, че този един момент трае вечно и никога няма да изчезне, че аз никога няма да се изплъзна от това легло и да си отида. "Ти си ми всичко." - прошепва в ухото ми и не чака отговор. Няма, никога няма да си отида, дори и да тръгна, няма да си отида от това легло.

freckles.

„- Лунички... Аз имам лунички. – заявява ми той, като че ли не съм забелязала за две години време.

- Знам. – отвръщам. „А аз имам слънца, откакто те срещнах””