Днес разделям се с вас, днес приемаме фактите,
за да търсиме път и през тази мъгла…
Днес поемаме дъх и прибираме лактите,
дето мъчно подпират наще чела.
Днес минавам през нощи, делници, дни
и се моля тъгата ми силна и мъчеща,
да си тръгне от мене, за малко дори,
да поеме сама тя по своите пътища…
Колко дълго бях тук, колко време споделяхме,
как се борихме заедно със скръбта, със сълзите…
Всеки къшей живот като свой определяхме,
всеки наш кръговрат ни поглъщаше с дните.
Ние бяхме деца, но и бяхме големи,
ние имахме воля и нямахме страх…
Боже, виж ни сега! Как сълзите солени,
ще оставиме тук, пред най-стария праг.
Аз не плача, недейте и вие другари!
Не е толкова мъчна наш’та раздяла…
Та нали всички спомени - млади и стари,
ще останат във мен, за да бъда пак цяла.
Днес разделям се с вас, днес приемаме фактите,
за да търсиме път и през тази мъгла.
Днес поемаме дъх и прибираме лактите.
И броиме пак бръчките по свойте лица…
29.10.10
No comments:
Post a Comment