Thursday, June 12, 2014

Писмо за края на света

Thursday, June 12, 2014
1 част

Скъпи , който ме обича...
Ако света свършваше днес бих искала да ти кажа, че ти благодаря. Благодаря ти, за това, което си. Благодаря ти, че ми подаряваш цветя, когато не дойдеш на наша среща, защото ти е изникнала работа. Благодаря ти, че ми подаряваш цветя, когато имам повод. Благодаря ти за Снежинка(плюшеното мече). Благодаря ти, че ми отваряш вратата всеки път, когато трябва да вляза или изляза. Благодаря ти, че не ме гледаш, защото когато го направиш се влюбваш в мен още повече. Благодаря ти, че ме виждаш, когато другите просто ме гледат. Благодаря ти, че ме изслушваш. Благодаря ти, че се смеем, когато се „караме”. Благодаря ти, че ме изслуша, когато домашния ми любимец си отиде. Благодаря ти, че попиваш сълзите ми виртуално. Благодаря ти, че ме питаш дали съм добре, всеки път когато кажа „ах” или „ох”, или „оу”. Благодаря ти, че кара 9 км в полунощ и дойде под терасата ми, когато бях тъжна, само за да поговорим. Благодаря ти, че ми вярваш.  

No comments:

Post a Comment

*Vita me constituit poeta © 2014