There's nothing like us.

Знаеш ли какво е, всеки път, всяка минута, сърцето да бие с 101 мили в час, да тупти, да блъска, да трепери в обвивката си и да се саморазрушава отвътре, тресящо се, като на престъпник преди да натисне спусъка, като на убиец, като на майка преди заветния напън, като на онзи с револвера, преди да отвори банката, трепери и не може да спре да се блъска, като едно безкрайно изречение, само защото не знае какво е било то преди да бъдеш ти в него, само защото не знае какво го чака, какво следва, какъв избор да направи, защото този избор все ще е лош, заради ситуациите в които се е озовало, които доведоха до този избор, знаеш ли какво е, да бие като камбана, да не те оставя на мира ден и нощ, когато положиш глава на възглавницата и не можеш да затвориш очи, когато поднасяш вилицата към устата си и не можеш да преглътнеш хапката, когато трепериш и сълзите се стичат топли от очите ти, под душа, където никой не ги вижда докато плачеш в ежедневието, когато не можеш да преглътнеш буцата в трахеята си, в гърлото си, защото тази буца е сърцето ти, когато не знаеш какво следва и само се молиш на някой несъществуващ Бог да запази твоя ангел пазител, защото този ангел пазител е само твой и не искаш никой да ти го отнема, когато сърцето не знае, дали ще се смеете нощем, дали ще гледате филми заедно в петък вечер, заспивайки прегърнати на скъсания диван, когато сърцето си мисли, че би прекарало живота си на улицата, само за да го прекара с теб, защото то не знае вече дали ще танцувате отново под звуците на музиката, когато нищо не е наред в скапания свят, защото то не знае дали отново "нищо няма да бъде наред" с теб или ще си остане само, не знае дали ще го измъкваш развълнувано късно вечер, за да гледате звездите от последния етаж, не знае дали ще се смеете, ще го носиш и то ще се катери по теб, не знае дали ще заспивате вечер с целувка и ще се будите сутрин, дали ще се карате още, разярено, страстно, ожесточено и омразно, само за да се сдобрите после, затова сърцето не знае, дали ще продължи да има най-добрия си приятел, затова сърцето не спира да бие, защото го е страх, че ако натисне спусъка ти никога няма да бъдеш от другата му страна.