"Есен"

Следи от дъжд, без звук, без есен.

Мъгливи стонове във пустош бяла

провират се през пътя тесен,

отекват в мен, изтръпвам цяла.

Вървя и съчинявам песен,

но по средата думите забравям...

Нима ми липсва тази есен,

която толкоз бързах да оставя?

Нима ми липсват ветровете

и птиците, отлитащи на Юг?

Килимите с листа до коленете

и тихия им, шепнещ звук?

Нима ми липсват тези нейни

жълтеещи, повехнали листа?

Които скучно и праволинейно

се стелеха по пустата земя...

Но аз така презирах я тогава,

задето ценното отнема!

Земята трябва гола да остава,

а тя дървесните одежди взема...

Или пък просто липсваше тъгата,

усещането, че си сам.

Изпълнена/препълнена със меланхолия зората,

залязваща, потъваща от срам.

А може би ми липсва чувството,

най-простичкият, кратък, лесен

отговор тъеше се в изкуството,

в картините на тази есен...

16.02.11 г.