*

Сега ще ти разкажа за моята най-хубава Коледа.

Моята най-хубава Коледа бе времето преди Коледа,

преди две или три години.

И си я спомням така - бяхме в училище, шмекеруващи и молещи всички учителки да ни освободят от часовете си (и успяхме).

Навън се трупаше пухкав сняг и заскрежаваше ъглите на прозорците

Парното стопляше до колкото може, защото там рядко го пускаха и в най-мразовитите дни.

Бяхме с пуловери и дебели жилетки, а понякога и с нелепата коледна шапка, която бях донесла и раздавах на всички.

Двете с Т. си бяхме най-близки приятелки.

Библиотекарката правеше табло със снимки по училищен проект, а ние пре-щастливи напускахме часовете, за да стоим в библиотеката и да чертаем с нея.

Ядяхме ядки, не помня дали не бяха бирени фъстъци, кашу или нещо друго. Бяха малко, но ни стигнаха, защото бяха общи и поделени.

Библиотеката, макар да беше на почти приземно ниво и да не беше виждала слънце цял ден, носеше в себе си онзи уют и топлина на усмивки и споделено приятелство.

Пуснах плейлиста с коледни песни, които пяхме и танцувахме цяла вечер. "All I want for Christmas", "Last Christmas", "Driving home for Christmas", "It's beginning to look alot like christmas", "Shake Up Christmas", "Santa Baby" и онази, най-любимата - "Let it snow"...

Стояхме до късна нощ и лепяхме снимки. Разменяхме коледни шапки и пеехме с цяло гърло през смях нашите си коледни песни. Навън бе тъмно и студено, а снега вече беше натрупал. Но вътре... вътре беше една изцяло различна вселена.

След края на училищния ден С. дойде при нас и ни почака, за да си тръгнем заедно. Смеех се, защото бях щастлива и снимах обувките ни с камерата на телефона си... Сигурно и С. се е смеел, не си спомням. Беше му хубаво обаче, а на него рядко му е хубаво. Сигурно се е усмихнал, защото всички други се смееха на онова неясно и кратко видео в телефона ми от онази нощ. Липсва ми.

Това май беше най-хубавата Коледа преди Коледа, която съм имала...