Tuesday, December 30, 2014

Like a grand piano

Tuesday, December 30, 2014

Всичко това е доказателство, че любовта ни никога не свършва.
Тя не си отива.
Защото всичко нашепва теб.
И остава така.
Всяка наша песен, която свири по радиото отново.
Всяка моя поема, която ти посвещавам.
Всяка дума, всяка мисъл. Спомен. За теб.
Черната рокля от онази вечеря, която стои в гардероба.
Всяка песен,която пиша, всяка песен, която пея.
Всяка фантазия, всяко докосване. До теб.
Всяка нота.
И нищо, че те няма. Винаги ще си тук.
Във всеки слух, всяка клюка, всеки разговор.
Някой някога ще попита "Как е той?".
И ти отново ще се върнеш.
Защото винаги си бил там.
Навсякъде в мен.
Оставаш.
Във вечерите, сама.
В бутилката евтино вино и в свещите.
В чашите с тъмна бира на бара.
В поемите.
В празната стая.
В нашата книга.
В нашия филм.
В моята сълза, търкулната по твоята буза. По възглавницата.
В нашите караници. В ударите по стената.
В изтръгнатите викове. В огорчението.
В лъжите. В болките.
В криенето. В счупените чинии и будните съседи след полунощ.
В сълзите...
В греховете.
Ти си тук. По леглото.
По шията. По устните.
По косата и по челото, още помнещи как ги целуваше.
По ръцете. По пръстите, по отпечатъците.
По гърба, по гърдите.
По дъха. По лицето.
По целувките, докосванията от горчивите спомени на удоволствие.
Студено е, изстинаха. ...Но теб още те има там...
В ляво. По ударите, по сърцебиенето.
Дори да те няма... любовта ни не свършва.

Никой никога не си отива... От никого. 

No comments:

Post a Comment

*Vita me constituit poeta © 2014