*

" - Един ден ще се омъжиш, ще се изнесеш от вкъщи и ще бъдеш истински щастлива... Вярвай в себе си. - каза тя.

Но не, аз никога няма да бъда щастлива, нито в този "един ден", нито в никой друг ден на света. Аз бих била най-щастлива само ако живота беше направил така, че да се разбираме с родителите ми, да вярват в мен напълно, да се смеем и обичаме и ако плачех от нещастие, че един ден трябва да се омъжа и да събера багажа си, а не ако плача от нещастие, че ако не си тръгна от тях ще свърша в някоя психиатрична клиника. И никога не бих била щастлива, каквото и да стане, дори и един ден да си тръгна от тях завинаги, тогава ще бъда най-нещастна, че съм нямала никакъв друг избор. Щях да бъда толкова щастлива, мислих си, ако просто ме обичаха такава, каквато съм. Сега съм обречена вечно да бъда нещастна, задето съм искала да бъда щастлива със своето семейство, но никога не съм била и е нямало как да бъда."