Не ми се чете поезия,
а ми се иска
да лежим
все така безутешно прегърнати
и да се смеем
на скапания объркан свят
през косата в лицето ми
да лежа на гърба ти
на гърдите ти
да ми шепнеш колко
много, много, много ме обичаш
като уравнение
без решение
като безкрайност
да целувам врата ти
и лицето
и устните
и ръцете ти
и да стоим сгушени
напук на скапания свят.
Липсваш ми.
ПС - Чак сега усетих какво е...
No comments:
Post a Comment