"Какво е чудото на мимолетното щастие? Не, думата щастие е доста неопределена. Винаги съм си представял щастието смътно - като меки пантофи, разхождане на малко бяло куче рано сутрин преди спокойна и скучна работа, внуци, които седят в скут, а ти, съпруга, на която подаряваш плик с пари за липосукция за петдесетия рожден ден. Възторженото вълнение, което те измъчва като физическа болка, защото не може да продължи вечно, не е щастие. То е наркотично опиянение, след което идва страшна абстиненция. Докато го изпитваш, сърцето ти се гърчи от удоволствие, когато свърши, сърцето ти спира, скрива се дълбоко в шкафа на гърдите и тихо хлипа."
- "Любовта на 35-годишната жена", Калин Терзийски
No comments:
Post a Comment