"Часът е 1.04, а аз стоя тук и гледам снимките ти... Знам, че ще го видиш чак утре, но искам да ти кажа в този момент, че стоя будна и чакам да дойде утре, искам да дойде час по-скоро, чак е плашещо и обсебващо колко ми липсваш. Не знам, не съм такава... Съжалявам, че стана така, сякаш си ме разрушил и изградил отново... И съм станала много уязвима. Сигурно досаждам. И сигурно те ужасявам (вече). Не знам как стана така... Но стана и се усилва с всеки ден. Гледам филм за една млада жена, която е болна от рак и й остават 2 месеца, пише на тетрадка какво да направи преди да умре... И си мисля колко е кратък живота наистина и как още утре може да ни няма. И ми се прищя пак да ти кажа колко те обичам, ако ще и да ме има утре. Обичам те много наистина. Не мога да ти го покажа с глупави сърчица и емотиконки в чата, но ще опитвам да ти го показвам всеки ден. И утре в 12.50. И знам, че и ти ме обичаш. Много. Не бой се, всичко ще се нареди. Не съжалявай и не се чувствай виновен за нищо, аз не искам да го правиш. Обичам те, не въпреки, а заради всичко. Липсва ми да си говорим дълго и да си пием кафето на терасата... Но дори и да мълчим аз пак те обичам. Искам да ми вярваш, защото никога няма да го кажа ако не е истина. Нито да го повтарям толкова пъти. Обичам те, обичам те."
No comments:
Post a Comment