only for tonight

Нощта ми мирише на лавандула. Май че днес ми се искаше да е само моя, а не наша. Понякога ми се иска да не ме питат "Как сте?" и "Какво правите?" по телефона. Понякога ми се иска да питат само "Как си?" и може би "Какво правиш?". Липсва ми другия. Не знам кой, някой от всичките, тези по които страдах. Те бяха по-привлекателни. Ти си лесен и не носиш сериозни щети. Ти си добър и душевен. Не носиш страдание. Липсва ми да ме боли за някого. От теб не получавам сърцеразбивания, а само леко главоболие. Липсва ми да плача от изнемога и нещо несподелено. Ти си споделен. Да искам някого, с който не знам какво ще правя ако всъщност получа. С теб правим едни и същи любовни неща. Тъжно е, че не е тъжно. Никак. Изкарваш ме от кожата ми... Когато искам да съм си вътре и да я раздирам сама. 

Снощи сънувах, че не те обичам вече. Или изобщо не съм те обичала? На сутринта си помислих дали не е така наистина. Не, това е просто първия път, в който.... Имам нужда от почивка. От теб, от мен, от нас." - гледах го как спи, спокойно сгушен като малко дете на леглото пред мен, със съблечена блуза и ръка под лицето си. Чудех се какво всъщност искам, дали не направих грешка някъде... Изтрих написаното и се сгуших в леглото до него. Лека нощ... Може би утре.