what's mine is yours

Много ясно, че откакто свят светува все за теб ще пиша... Е, поздравления. Ти си звездата. Твоя е короната и твой е венецът от тръни.
На нас ни говорят на "вие". "А вие кога сте свободни за кафе?", "Вие двамата ще дойдете ли пак утре?", "Много се радвам за вас"... Явно вече няма "теб" и "мен", няма обръщения, съкращения и някакви си галени имена. Има "нас" и точка. Даже за тези, които не знаят, че има "нас". Явно още ни е писано в техните очи. При мен обаче отдавна всичко е написано, подпечатано, заверено с клеймо и инициали. Твоите инициали. 

Твои са неистовите смехове в пороя. Твои са усмивките без грим рано сутрин. Твое е пълното разкритие, липсата на несигурността ми е твоя. Твои са огромните ми бесни сълзи, когато и ти плачеш. Твои са целувките на закуска. Твои са прегръдките на обяд. Твои са блестящите очи "от прозореца де, не защото си толкова влюбена в мен". Твои са дърпането на ушите, стискането за гръкляна, щипането, шамарите по лицето, дращенето с нокти, извиването на ръцете, насилственото гъделичкане и сръгване в ребрата. Всичкия мой"тормоз" е твой. Твои са караниците след 0 ч. И крясъците из града са твои. Твои са милванията на вечеря. Твой е целия ми ден. Твое е леглото, което е и мое. Твои са пържените яйца и горещото кафе в понеделник сутрин. Твои са размислите за бъдещето. Твои са разговорите за миналото.Твое е вплитането на ръцете. Твои са целувките по бузата. Твоя е пижамата ми под възглавницата ти... И четката за зъби. Твои са приказките до 3 посред нощ. Твое е пърхането на миглите ми по бузата ти. Твои са едновременните прозявки. Твои са мрънканията по всяко време на деня. Твои са дългите дири от устни по ръцете ми. Твои са моите извинения, когато са нужни. Твои са ескимоските целувки. Твое е ироничното "така ли" и повдигането на веждите. Твое сдобряването след караниците след 0 ч. Твои са пеперудите и всички други гадини в стомаха. Всичко е твое.

Усмихни се на камерата, стана известен.