не ми пука колко е незавършена прозата ми
живота ми е незавършен
с библиотекарката се скарахме
а аз я обичам, но и я мразя
супата е студена, а сладоледа се топи
каквото и да сторя не е достатъчно
сълзите са твърде много, дори и да ги прибирам отвътре
Джоди Фостър убива хора, макар че те я убиват
умът ми не побира затвора, в който се намирам
не вярвам в Господ, но му се моля да ме измъкне
боли отвътре, въпреки всичкото щастие
само и единствено ти си същия
все там, все още ме обичаш
и аз все още не знам защо.
ПС - искам да избягам... с теб. Моля те.
No comments:
Post a Comment