Нечовешко беше да те видя така. Разплакан. Мислех че си силен и никога няма да плачеш пред мен. Знаех, че си плакал, но не го бях виждала. Беше страшно. И плашещо. И нереално да те видя толкова уязвим и крехък, като малко дете. Страх ме беше. Щом те видех, започвах да плача с теб, не можех да спра. Болеше, някак си. Сега разбрах... Само когато плачеш защото виждаш как някой друг го прави, значи обичаш този някой.
No comments:
Post a Comment